изпоколел съм

Речник на българския език

1. изпоколел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпоколел съм е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоколел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпоколел съм е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).