изпоколел е

Речник на българския език

1. изпоколел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоколел е е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоколел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоколел е е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).