изпоколело е

Речник на българския език

1. изпоколело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоколело е е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоколело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоколело е е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).