изпоколело

Речник на българския език

1. изпоколело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоколело е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоколело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоколело е производна форма на изпоколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изпоколело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоколело е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изпоколело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоколело е производна форма на изпоколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).