изпоколел

Речник на българския език

1. изпоколел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоколел е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоколел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпоколел е производна форма на изпоколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изпоколел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоколел е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изпоколел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпоколел е производна форма на изпоколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).