изпоклало

Речник на българския език

1. изпоклало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоклало е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоклало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпоклало е производна форма на изпоколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).