изпокарвало

Речник на българския език

1. изпокарвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокарвало е производна форма на изпокарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокарвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокарвало е производна форма на изпокарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпокарвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокарвало е производна форма на изпокарвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпокарвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокарвало е производна форма на изпокарвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).