изпокарвал

Речник на българския език

1. изпокарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокарвал е производна форма на изпокарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокарвал е производна форма на изпокарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокарвал е производна форма на изпокарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпокарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокарвал е производна форма на изпокарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).