изпокарах

Речник на българския език

1. изпокарах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изпокарах е производна форма на изпокарам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изпокарах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изпокарах е производна форма на изпокарам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).