изпокарало

Речник на българския език

1. изпокарало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокарало е производна форма на изпокарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокарало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокарало е производна форма на изпокарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпокарало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокарало е производна форма на изпокарам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпокарало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокарало е производна форма на изпокарам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).