изпокара

Речник на българския език

1. изпокара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпокара е производна форма на изпокарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпокара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпокара е производна форма на изпокарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпокара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпокара е производна форма на изпокарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).