изпокапал

Речник на българския език

1. изпокапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокапал е производна форма на изпокапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокапал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокапал е производна форма на изпокапя (мин. деят. св. прич. м. р.).