изпокалвал

Речник на българския език

1. изпокалвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокалвал е производна форма на изпокалвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокалвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокалвал е производна форма на изпокалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокалвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокалвал е производна форма на изпокалвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпокалвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокалвал е производна форма на изпокалвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).