изпозастрелял

Речник на българския език

1. изпозастрелял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозастрелял е производна форма на изпозастрелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпозастрелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозастрелял е производна форма на изпозастрелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпозастрелял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпозастрелял е производна форма на изпозастрелям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпозастрелял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпозастрелял е производна форма на изпозастрелям (мин. деят. несв. прич. м. р.).