изпозастрелвал съм

Речник на българския език

1. изпозастрелвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпозастрелвал съм е производна форма на изпозастрелвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпозастрелвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпозастрелвал съм е производна форма на изпозастрелвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпозастрелвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпозастрелвал съм е производна форма на изпозастрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).