изпозастрелвало си

Речник на българския език

1. изпозастрелвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпозастрелвало си е производна форма на изпозастрелвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпозастрелвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпозастрелвало си е производна форма на изпозастрелвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпозастрелвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпозастрелвало си е производна форма на изпозастрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).