изпозастрелвало

Речник на българския език

1. изпозастрелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозастрелвало е производна форма на изпозастрелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпозастрелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозастрелвало е производна форма на изпозастрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпозастрелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпозастрелвало е производна форма на изпозастрелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпозастрелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпозастрелвало е производна форма на изпозастрелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).