изпозаспал

Речник на българския език

1. изпозаспал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозаспал е производна форма на изпозаспя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпозаспал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпозаспал е производна форма на изпозаспя (мин. деят. св. прич. м. р.).