изпозакърпило

Речник на българския език

1. изпозакърпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозакърпило е производна форма на изпозакърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпозакърпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпозакърпило е производна форма на изпозакърпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).