изпозакърпил

Речник на българския език

1. изпозакърпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозакърпил е производна форма на изпозакърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпозакърпил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпозакърпил е производна форма на изпозакърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).