изпозакърпело

Речник на българския език

1. изпозакърпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозакърпело е производна форма на изпозакърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпозакърпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпозакърпело е производна форма на изпозакърпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).