изпозакърпел

Речник на българския език

1. изпозакърпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозакърпел е производна форма на изпозакърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпозакърпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпозакърпел е производна форма на изпозакърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).