изпозаколим

Речник на българския език

1. изпозаколим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

изпозаколим е производна форма на изпозаколя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. изпозаколим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

изпозаколим е производна форма на изпозаколя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).