изпозаколил е

Речник на българския език

1. изпозаколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозаколил е е производна форма на изпозаколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпозаколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпозаколил е е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).