изпозаколило

Речник на българския език

1. изпозаколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпозаколило е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпозаколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпозаколило е производна форма на изпозаколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).