изпожилил си

Речник на българския език

1. изпожилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпожилил си е производна форма на изпожиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпожилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпожилил си е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).