изпожилил е
1.
изпожилил е —
мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпожилил е
е производна форма
на изпожиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпожилил е —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпожилил е
е производна форма
на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).