изпожилило съм

Речник на българския език

1. изпожилило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпожилило съм е производна форма на изпожиля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпожилило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпожилило съм е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).