изпожилило си

Речник на българския език

1. изпожилило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпожилило си е производна форма на изпожиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпожилило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпожилило си е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).