изпожилило

Речник на българския език

1. изпожилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпожилило е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпожилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпожилило е производна форма на изпожиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).