изпожилила съм

Речник на българския език

1. изпожилила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпожилила съм е производна форма на изпожиля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпожилила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпожилила съм е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).