изпожилила си

Речник на българския език

1. изпожилила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпожилила си е производна форма на изпожиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпожилила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпожилила си е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).