изпожилила е

Речник на българския език

1. изпожилила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпожилила е е производна форма на изпожиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпожилила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпожилила е е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).