изпожилел съм

Речник на българския език

1. изпожилел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпожилел съм е производна форма на изпожиля (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).