изпожилело

Речник на българския език

1. изпожилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпожилело е производна форма на изпожиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпожилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпожилело е производна форма на изпожиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).