изпожилел

Речник на българския език

1. изпожилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпожилел е производна форма на изпожиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпожилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпожилел е производна форма на изпожиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).