изпожилвал е

Речник на българския език

1. изпожилвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпожилвал е е производна форма на изпожилвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпожилвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпожилвал е е производна форма на изпожилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпожилвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпожилвал е е производна форма на изпожилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).