изпожилва

Речник на българския език

1. изпожилва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпожилва е производна форма на изпожилвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпожилва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпожилва е производна форма на изпожилвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпожилва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпожилва е производна форма на изпожилвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).