изпоженело

Речник на българския език

1. изпоженело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоженело е производна форма на изпоженя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоженело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоженело е производна форма на изпоженя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).