изпоебяло

Речник на българския език

1. изпоебяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоебяло е производна форма на изпоеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоебяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоебяло е производна форма на изпоеба (мин. деят. несв. прич. ср. р.).