изпоебял

Речник на българския език

1. изпоебял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоебял е производна форма на изпоеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоебял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпоебял е производна форма на изпоеба (мин. деят. несв. прич. м. р.).