изподъвчете

Речник на българския език

1. изподъвчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изподъвчете е производна форма на изподъвча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изподъвчете — повелително наклонение, мн. ч.

изподъвчете е производна форма на изподъвча (повелително наклонение, мн. ч.).