изподъвчело

Речник на българския език

1. изподъвчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изподъвчело е производна форма на изподъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изподъвчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изподъвчело е производна форма на изподъвча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).