изподъвкало

Речник на българския език

1. изподъвкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изподъвкало е производна форма на изподъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изподъвкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изподъвкало е производна форма на изподъвча (мин. деят. св. прич. ср. р.).