изподъвкала

Речник на българския език

1. изподъвкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изподъвкала е производна форма на изподъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изподъвкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изподъвкала е производна форма на изподъвча (мин. деят. св. прич. ж. р.).