изподъвкал

Речник на българския език

1. изподъвкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изподъвкал е производна форма на изподъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изподъвкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изподъвкал е производна форма на изподъвча (мин. деят. св. прич. м. р.).