изподращил

Речник на българския език

1. изподращил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изподращил е производна форма на изподращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изподращил — мин. деят. св. прич. м. р.

изподращил е производна форма на изподращя (мин. деят. св. прич. м. р.).