изпогубил съм

Речник на българския език

1. изпогубил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпогубил съм е производна форма на изпогубя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогубил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпогубил съм е производна форма на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).