изпогубил си

Речник на българския език

1. изпогубил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпогубил си е производна форма на изпогубя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогубил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпогубил си е производна форма на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).