изпогубил е

Речник на българския език

1. изпогубил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогубил е е производна форма на изпогубя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогубил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогубил е е производна форма на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).